Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"Който страхливо се грижи да не изгуби живота си, той никога няма да му се радва." Кант
Автор: desislava71 Категория: Изкуство
Прочетен: 436980 Постинги: 68 Коментари: 604
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Не трябва да те търся дълго.
Ухаеш на Любов и Щастие.
И стъпките ми са забързани
като при Първото причастие.

А дланите ми се опиват
от топлината на брезите,
които нежно и ревниво,
ме водеха към твоя вихър.

Към твойта сила несломима,
звънтяща в мислите ми будни
и към душата ти любима,
която огън в мен събуди.

Не мога и да искам леко,
да се превърна в многоточие.
Вземи ме - пареща и мека,
на дъх от свойто слепоочие!

Десислава Георгиева, 1 април 2017г.

Из "Настроения"

Категория: Изкуство
Прочетен: 201 Коментари: 2 Гласове: 11
Последна промяна: 20.05 08:02
04.05 13:26 - КЪМ ТЕБЕ
Вън е пролет нали,
а косите ми плачат,
с премалели сълзи
от душа на сираче.
От зелени треви
и светулкови нощи,
те изваях дори,
непотърсена още.
Улових красота
и се втурнах в безкрая
на онази дъга,
изпреварила Рая.
И по стръмния бряг,
който води към тебе,
падах, ставах и бях,
пак единствено Себе си!

ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА

29 март 2017г.

Категория: Изкуство
Прочетен: 276 Коментари: 3 Гласове: 12
Последна промяна: 04.05 13:27
да се сблъскате с мъжката злоба? На мен съвсем наскоро ми се случи, без да съм провокирала или предизвикала подобно отношение към мен. Досега предполагах, че това отрицателно качество е присъщо основно на нас - жените. Но разбрах, че е възможно при някои мъже, думите да бъдат заредени с огромно количество бързодействаща отрова! Каква може да е причината за това? Интересно ми е да получа повече и различни мнения. Пишете! :)  
Категория: Лични дневници
Прочетен: 362 Коментари: 4 Гласове: 6

Категория: Музика
Прочетен: 347 Коментари: 2 Гласове: 11
08.02 19:51 - СТРУНА
Ти си огънят, аз съм водата.
Ти си изгревът, аз съм луната.
Светлина си, която връхлита.
Докосни ме сега и не питай -
колко нощи копнеех по тебе?
Всяка утрин си ми потребен.
Всяка твоя усмивка е струна,
сетивата ми тя ще изпъне.
А гласът ти е ехо от Рая.
Позволи ми да опозная,
всяка клетка от теб, без да бързам.
Ти си мисъл, която разтърсва. . .

Десислава Георгиева

27.01.2017г.

Категория: Изкуство
Прочетен: 444 Коментари: 6 Гласове: 22
Последна промяна: 05.05 16:25

Категория: Музика
Прочетен: 475 Коментари: 0 Гласове: 16
08.12.2016 22:37 - СЪЛЗА
Във огъня от обич прероден,

ще видиш как над топлия му хребет,

небето ще се свие изведнъж

в една сълза, изплакана от мен.

И може би - изплакана по тебе.


Десислава Георгиева

Моят вариант - великолепнaта песен "Сълза" на Асен Масларски  да може да се изпълнява и от жена. :) Оригинален текст - Валери Станков

Категория: Изкуство
Прочетен: 585 Коментари: 1 Гласове: 20
Последна промяна: 28.12.2016 00:55
05.12.2016 00:24 - Камък

Сърцето си във камък ще превърна - 

във камък,който няма да боли.

И никоя наслада земно твърда,

не би могла да го стопи.


ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА, 21 май 2006г.

Из "ЧЕТИРИСТИШИЯ"

Категория: Изкуство
Прочетен: 508 Коментари: 2 Гласове: 18
Последна промяна: 05.12.2016 00:37
Безименна песен
Музика и текст:Красимир Първанов.
Изпълняват Точка БГ.
Песента е от албума "Акварел".

Категория: Музика
Прочетен: 622 Коментари: 3 Гласове: 17
Последна промяна: 18.01 15:41
14.10.2016 21:28 - ВРЕМЕ
Изтича като пясък между пръсти.

Дори да искаш, няма да го спреш.

Внимаваш през ресниците ти гъсти,

да не премине пясъчно зрънце.

И с някаква тръпчива своя болка,

да не загложди спомен отпреди.

Отново бързаш. . . Докога и колко

мечти с усилия ще замениш?

Моравата с младежкото зелено

е тленна като всичко в този свят.

Не давай на препускащото време,

да ти отнеме мисълта за бряг.

Където и да си, там се завръщай

и пий от тези бисерни води.

Разтърсвай, побеждавай и прегръщай,

но справедлив до края остани!

    Десислава Георгиева 

Категория: Изкуство
Прочетен: 663 Коментари: 1 Гласове: 14
Последна промяна: 06.11.2016 14:33
22.03.2015 21:37 - НЕЖНИ ДУШИ

                                 НЕЖНИ  ДУШИ

                                                             

                                  

Този свят е за груби души.

В него нежните не оцеляват.

Бели гълъби, в сивите дни

ще открият зелена морава.

Там ще има и жива вода,

и любов, дето няма я вече.

Светлините на шумния град,

тъй студени са, даже далечни.

Там и болката в ляво ще спре,

упоена от ангелски трели.

В ореола на синьо небе,

топлина и покой ще намерят.

А за нас ще остане тъга

най-мъчителна, дълга и страшна.

Ние, грешните крачим в света,

без да знаем кого ще изпратим. . .

 

Десислава Георгиева

 

                                 20 март 2015г.

 

 


Категория: Изкуство
Прочетен: 1782 Коментари: 3 Гласове: 23
Последна промяна: 21.09.2016 19:28
                        ПИСМО ДО АПОСТОЛА
 
       
    "ЧАСЪТ НА СВОБОДАТА ПРИЗОВАВА ВСЕКИ БЪЛГАРИН ДА ПОКАЖЕ НА ДЕЛО РОДОЛЮБИЕТО СИ".
                                         
                                                         ВАСИЛ ЛЕВСКИ
                                                                                             
                           

                                                                                                                    
Апостоле, заслужи ли това
да бъде поруган олтара твой?
Ти бродеше из цялата страна,
за да разбуниш робския покой.
И глад, и жажда, рани преживя.
Не мислеше за себе си, защото
единствено мечтана свобода
бе главния ти смисъл на живота.
И вярваше, че българинът може
да бъде храбър, праведен, добър.
Нима сме днес такива, Боже?
Май още стадо сме в яхър.
И пак най-долните ни страсти
раздират робските души.
Отново букви сме безгласни
във политически игри.
Притиснати сме до стената,
без изход пътища строим.
И нямат бъдеще децата,
загива нацията ни.
Гладът е лош съветник, знаем.
В крадец превърнал е той не един.
Изчадие такова, без да се покае
е взело късове метал от гроба ти.
За колко ли ги е продало?
И кой ли му ги е платил?
Набързо е изпило и изяло
три сребърника с мирис гнил. . .
Историята май че се повтаря,
предателят Христов убива дважди.
Веднъж Вселенския спасител той поваля.
А втори път превръща в грозни сажди -
лелеяни мечти и кървави повели,
платени със живота на дедите ни.
Апостоле, нима сме оцелели,
за да са още черни дните ни?
Все нови лъжепатриоти
представят се за теб сега.
Да ни избавят от хомота
на бедността и на страха.
Красиво бъдеще чертаят.
Ако повярваме им пак,
в кесийките си ще добавят
пореден финикийски знак.
И по света ще си пътуват,
набързо харчейки това.
А нашите бащи бленуват
откраднатите си блага.
Народе, стига все си плащал.
И пак те тъпчат. Докога?
Апостоле, апостол пращай,
до кокал ножът веч опря!

          Десислава Георгиева

                       14 февруари 2014г.


Категория: Изкуство
Прочетен: 2305 Коментари: 5 Гласове: 32
Последна промяна: 21.02.2016 23:55
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: desislava71
Категория: Изкуство
Прочетен: 436980
Постинги: 68
Коментари: 604
Гласове: 28267
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930