Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"Който страхливо се грижи да не изгуби живота си, той никога няма да му се радва." Кант
Автор: desislava71 Категория: Изкуство
Прочетен: 431034 Постинги: 66 Коментари: 599
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
да се сблъскате с мъжката злоба? На мен съвсем наскоро ми се случи, без да съм провокирала или предизвикала подобно отношение към мен. Досега предполагах, че това отрицателно качество е присъщо основно на нас - жените. Но разбрах, че е възможно при някои мъже, думите да бъдат заредени с огромно количество бързодействаща отрова! Каква може да е причината за това? Интересно ми е да получа повече и различни мнения. Пишете! :)  
Категория: Лични дневници
Прочетен: 186 Коментари: 4 Гласове: 6

Категория: Музика
Прочетен: 260 Коментари: 2 Гласове: 11
08.02 19:51 - СТРУНА
Ти си огънят, аз съм водата.
Ти си изгревът, аз съм луната.
Светлина си, която връхлита.
Докосни ме сега и не питай -
колко нощи копнеех по тебе?
Всяка утрин си ми потребен.
Всяка твоя усмивка е струна,
сетивата ми тя ще изпъне.
А гласът ти е ехо от Рая.
Позволи ми да опозная,
всяка клетка от теб, без да бързам.
Ти си мисъл, която разтърсва. . .

Десислава Георгиева

27.01.2017г.
Категория: Изкуство
Прочетен: 326 Коментари: 6 Гласове: 21
Последна промяна: 08.02 19:57

Категория: Музика
Прочетен: 413 Коментари: 0 Гласове: 16
08.12.2016 22:37 - СЪЛЗА
Във огъня от обич прероден,

ще видиш как над топлия му хребет,

небето ще се свие изведнъж

в една сълза, изплакана от мен.

И може би - изплакана по тебе.


Десислава Георгиева

Моят вариант - великолепнaта песен "Сълза" на Асен Масларски  да може да се изпълнява и от жена. :) Оригинален текст - Валери Станков

Категория: Изкуство
Прочетен: 522 Коментари: 1 Гласове: 20
Последна промяна: 28.12.2016 00:55
05.12.2016 00:24 - Камък

Сърцето си във камък ще превърна - 

във камък,който няма да боли.

И никоя наслада земно твърда,

не би могла да го стопи.


ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА, 21 май 2006г.

Из "ЧЕТИРИСТИШИЯ"

Категория: Изкуство
Прочетен: 431 Коментари: 2 Гласове: 17
Последна промяна: 05.12.2016 00:37
Безименна песен
Музика и текст:Красимир Първанов.
Изпълняват Точка БГ.
Песента е от албума "Акварел".

Категория: Музика
Прочетен: 541 Коментари: 3 Гласове: 17
Последна промяна: 18.01 15:41
14.10.2016 21:28 - ВРЕМЕ
Изтича като пясък между пръсти.

Дори да искаш, няма да го спреш.

Внимаваш през ресниците ти гъсти,

да не премине пясъчно зрънце.

И с някаква тръпчива своя болка,

да не загложди спомен отпреди.

Отново бързаш. . . Докога и колко

мечти с усилия ще замениш?

Моравата с младежкото зелено

е тленна като всичко в този свят.

Не давай на препускащото време,

да ти отнеме мисълта за бряг.

Където и да си, там се завръщай

и пий от тези бисерни води.

Разтърсвай, побеждавай и прегръщай,

но справедлив до края остани!

    Десислава Георгиева 

Категория: Изкуство
Прочетен: 607 Коментари: 1 Гласове: 14
Последна промяна: 06.11.2016 14:33
22.03.2015 21:37 - НЕЖНИ ДУШИ

                                 НЕЖНИ  ДУШИ

                                                             

                                  

Този свят е за груби души.

В него нежните не оцеляват.

Бели гълъби, в сивите дни

ще открият зелена морава.

Там ще има и жива вода,

и любов, дето няма я вече.

Светлините на шумния град,

тъй студени са, даже далечни.

Там и болката в ляво ще спре,

упоена от ангелски трели.

В ореола на синьо небе,

топлина и покой ще намерят.

А за нас ще остане тъга

най-мъчителна, дълга и страшна.

Ние, грешните крачим в света,

без да знаем кого ще изпратим. . .

 

Десислава Георгиева

 

                                 20 март 2015г.

 

 


Категория: Изкуство
Прочетен: 1703 Коментари: 3 Гласове: 23
Последна промяна: 21.09.2016 19:28
                        ПИСМО ДО АПОСТОЛА
 
       
    "ЧАСЪТ НА СВОБОДАТА ПРИЗОВАВА ВСЕКИ БЪЛГАРИН ДА ПОКАЖЕ НА ДЕЛО РОДОЛЮБИЕТО СИ".
                                         
                                                         ВАСИЛ ЛЕВСКИ
                                                                                             
                           

                                                                                                                    
Апостоле, заслужи ли това
да бъде поруган олтара твой?
Ти бродеше из цялата страна,
за да разбуниш робския покой.
И глад, и жажда, рани преживя.
Не мислеше за себе си, защото
единствено мечтана свобода
бе главния ти смисъл на живота.
И вярваше, че българинът може
да бъде храбър, праведен, добър.
Нима сме днес такива, Боже?
Май още стадо сме в яхър.
И пак най-долните ни страсти
раздират робските души.
Отново букви сме безгласни
във политически игри.
Притиснати сме до стената,
без изход пътища строим.
И нямат бъдеще децата,
загива нацията ни.
Гладът е лош съветник, знаем.
В крадец превърнал е той не един.
Изчадие такова, без да се покае
е взело късове метал от гроба ти.
За колко ли ги е продало?
И кой ли му ги е платил?
Набързо е изпило и изяло
три сребърника с мирис гнил. . .
Историята май че се повтаря,
предателят Христов убива дважди.
Веднъж Вселенския спасител той поваля.
А втори път превръща в грозни сажди -
лелеяни мечти и кървави повели,
платени със живота на дедите ни.
Апостоле, нима сме оцелели,
за да са още черни дните ни?
Все нови лъжепатриоти
представят се за теб сега.
Да ни избавят от хомота
на бедността и на страха.
Красиво бъдеще чертаят.
Ако повярваме им пак,
в кесийките си ще добавят
пореден финикийски знак.
И по света ще си пътуват,
набързо харчейки това.
А нашите бащи бленуват
откраднатите си блага.
Народе, стига все си плащал.
И пак те тъпчат. Докога?
Апостоле, апостол пращай,
до кокал ножът веч опря!

          Десислава Георгиева

                       14 февруари 2014г.


Категория: Изкуство
Прочетен: 2223 Коментари: 5 Гласове: 32
Последна промяна: 21.02.2016 23:55

                                               БЪЛГАРИЯ

                                
                                  Там мизийските равни полета

                                  в окриления жив небосвод,

                                  с пъстри черги уханни лалета,

                                  шумолят натежали от плод.

                                  И посреща те с утринни длани

                                  слънчев друм сред узрели жита.

                                  Тих ветрец закачливо те кани

                                  да поспреш тук на тая земя,

                                  дето с майчини ласки е крила

                                  непокорни, бунтовни глави.

                                  И моми със коси като свила,

                                  със лица на мадони, с очи –

                                  омагъосващи, огнени, жарки,

                                  надживели и орис, и смъртен хомот,

                                  сътворили божествени шарки

                                  от любов и от рана – живот.

                                  Tука майстори църкви градили,

                                  да си жива във зли времена.

                                  Кралимарковци, тежки синджири

                                  са разсичали за свобода.

                                  Затова е и хлябът ни сладък,

                                  векове са го месили с бели ръце

                                  силни майки, сълзите пестили

                                  за чедата си без гробове.

                                  Песни пели момци тъмнооки

                                  по хора – лъкатушна река.

                                  Нестинарки красиви, високи

                                  са пристъпвали боси в жарта.

                                  И така са откърмили волни

                                  свойте рожби със обич и зов –

                                  пред олтара на родната болка

                                  да оставят живот и любов.

                                  Тук пред тебе, земя, коленича.

                                  Твойте пазви целувам сега.

                                  В паметта ти свещена се вричам

                                  и в щастливата бъдна звезда!


                                                     Десислава Георгиева                                    

                                    


Категория: Изкуство
Прочетен: 2682 Коментари: 6 Гласове: 15
Последна промяна: 02.12.2016 08:36
  Любимата ми песен в мое изпълнение и авторските ни песни с Илиян Джанев.
Категория: Музика
Прочетен: 6919 Коментари: 16 Гласове: 59
Последна промяна: 22.02.2012 12:32
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: desislava71
Категория: Изкуство
Прочетен: 431034
Постинги: 66
Коментари: 599
Гласове: 28148
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930