Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"Който страхливо се грижи да не изгуби живота си, той никога няма да му се радва." Кант
Автор: desislava71 Категория: Поезия
Прочетен: 451064 Постинги: 70 Коментари: 609
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>

Категория: Музика
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове: 16
01.07 14:32 - РАЗДВОЕНО
Когато се почувстваш Салиери,

а Моцарт е така далеч от тебе

и отговор не можеш да намериш,

със участта си свикваш постепенно.


Заглъхват вяра, думи и камбани.

По-лесно се живее без копнежи!

Дори и глас на Ангел да остане,

сърцето ти ще бъде раздвоено.


Със вятърните мелници отдавна,

не смее вече никой да се бори.

Да се откажеш трябва, не напразно

да разпиляваш трепетликов порив.


И вслушвай се във думите на хора,

живяли много повече от тебе.

Един е Моцарт! Няма тук да спорим.

А Салиери, гении погребва. . .


Десислава Георгиева

30 юни 2017 г.

Категория: Поезия
Прочетен: 3511 Коментари: 5 Гласове: 5
Последна промяна: 01.07 14:38
Не трябва да те търся дълго.
Ухаеш на Любов и Щастие.
И стъпките ми са забързани
като при Първото причастие.

А дланите ми се опиват
от топлината на брезите,
които нежно и ревниво,
ме водеха към твоя вихър.

Към твойта сила несломима,
звънтяща в мислите ми будни
и към душата ти любима,
която огън в мен събуди.

Не мога и да искам леко,
да се превърна в многоточие.
Вземи ме - пареща и мека,
на дъх от свойто слепоочие!

Десислава Георгиева, 1 април 2017г.

Из "Настроения"

Категория: Поезия
Прочетен: 353 Коментари: 2 Гласове: 11
Последна промяна: 03.07 16:51
04.05 13:26 - КЪМ ТЕБЕ
Вън е пролет нали,
а косите ми плачат,
с премалели сълзи
от душа на сираче.
От зелени треви
и светулкови нощи,
те изваях дори,
непотърсена още.
Улових красота
и се втурнах в безкрая
на онази дъга,
изпреварила Рая.
И по стръмния бряг,
който води към тебе,
падах, ставах и бях,
пак единствено Себе си!

ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА

29 март 2017г.

Категория: Поезия
Прочетен: 454 Коментари: 3 Гласове: 13
Последна промяна: 03.07 16:53
да се сблъскате с мъжката злоба? На мен съвсем наскоро ми се случи, без да съм провокирала или предизвикала подобно отношение към мен. Досега предполагах, че това отрицателно качество е присъщо основно на нас - жените. Но разбрах, че е възможно при някои мъже, думите да бъдат заредени с огромно количество бързодействаща отрова! Каква може да е причината за това? Интересно ми е да получа повече и различни мнения. Пишете! :)  
Категория: Лични дневници
Прочетен: 504 Коментари: 4 Гласове: 6

Категория: Музика
Прочетен: 451 Коментари: 2 Гласове: 11
08.02 19:51 - СТРУНА
Ти си огънят, аз съм водата.
Ти си изгревът, аз съм луната.
Светлина си, която връхлита.
Докосни ме сега и не питай -
колко нощи копнеех по тебе?
Всяка утрин си ми потребен.
Всяка твоя усмивка е струна,
сетивата ми тя ще изпъне.
А гласът ти е ехо от Рая.
Позволи ми да опозная,
всяка клетка от теб, без да бързам.
Ти си мисъл, която разтърсва. . .

Десислава Георгиева

27.01.2017г.

Категория: Поезия
Прочетен: 593 Коментари: 6 Гласове: 23
Последна промяна: 03.07 16:54

Категория: Музика
Прочетен: 547 Коментари: 0 Гласове: 17
08.12.2016 22:37 - СЪЛЗА
Във огъня от обич прероден,

ще видиш как над топлия му хребет,

небето ще се свие изведнъж

в една сълза, изплакана от мен.

И може би - изплакана по тебе.


Десислава Георгиева

Моят вариант - великолепнaта песен "Сълза" на Асен Масларски  да може да се изпълнява и от жена. :) Оригинален текст - Валери Станков

Категория: Поезия
Прочетен: 692 Коментари: 1 Гласове: 20
Последна промяна: 03.07 16:56
05.12.2016 00:24 - Камък

Сърцето си във камък ще превърна - 

във камък,който няма да боли.

И никоя наслада земно твърда,

не би могла да го стопи.


ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА, 21 май 2006г.

Из "ЧЕТИРИСТИШИЯ"

Категория: Изкуство
Прочетен: 608 Коментари: 2 Гласове: 18
Последна промяна: 05.12.2016 00:37
Безименна песен
Музика и текст:Красимир Първанов.
Изпълняват Точка БГ.
Песента е от албума "Акварел".

Категория: Музика
Прочетен: 723 Коментари: 3 Гласове: 17
Последна промяна: 18.01 15:41
14.10.2016 21:28 - ВРЕМЕ
Изтича като пясък между пръсти.

Дори да искаш, няма да го спреш.

Внимаваш през ресниците ти гъсти,

да не премине пясъчно зрънце.

И с някаква тръпчива своя болка,

да не загложди спомен отпреди.

Отново бързаш. . . Докога и колко

мечти с усилия ще замениш?

Моравата с младежкото зелено

е тленна като всичко в този свят.

Не давай на препускащото време,

да ти отнеме мисълта за бряг.

Където и да си, там се завръщай

и пий от тези бисерни води.

Разтърсвай, побеждавай и прегръщай,

но справедлив до края остани!

    Десислава Георгиева 

Категория: Поезия
Прочетен: 737 Коментари: 1 Гласове: 14
Последна промяна: 03.07 16:57
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: desislava71
Категория: Поезия
Прочетен: 451064
Постинги: 70
Коментари: 609
Гласове: 28557
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031