се роди, като резултат от мои творчески разминавания с няколко човека или по-скоро неуспешни опити да направим нещо заедно, в случая песни по мои текстове. Защото харесвах музиката им, но всеки от тях си работи със свои автори от години и дори нещо мое да ги е докоснало, не смеят да рискуват. :(

Красиво: Един е Моцарт! Няма тук да спорим.
Успехи!

Преди много години, написах като домашна работа по психология на малката ми сестричка Надежда, есе на тема: "Адът - това са другите." И там бях застъпила темата за Моцарт и Салиери, за гения и посредствения творец. Но, човек никога не знае в какви ситуации ще попадне в собствения си живот. Монетата винаги има две страни и това го разбрах на практика, беше доста болезнено за мен! Самата аз се почувствах като Салиери, за свое собствено съжаление. Надявам се, някой ден да имам повод да избягам от тази мисъл или тя да избяга от мен. :) Казано е: "Който търси,намира!" :)

Вярата не бива да заглъхва, а Творецът трябеа преди всичко да не предава себе си. Салиери е символ на комерсиалността в изкуството, която е преходна.

Творецът, до когото се опитах да достигна, ми писа преди месеци във Facebook, че всички стихотворения, които не стават за негови песни са безмислени. :(