Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"Който страхливо се грижи да не изгуби живота си, той никога няма да му се радва." Кант
Автор: desislava71 Категория: Поезия
Прочетен: 610296 Постинги: 70 Коментари: 609
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
11.07.2007 18:21 - Днес
моето малко блогче навършва 2 месеца. Искам  да благодаря на ekaterina 0909 и juliannikolov за идеята да го направя. Вие сте мъдри, прекрасни и светли хора. Нека Бог винаги Ви закриля и бъде с Вас във всяко ваше начинание. И да сбъдне вашите мечти:))
Категория: Изкуство
Прочетен: 16738 Коментари: 46 Гласове: 0
Последна промяна: 11.07.2007 19:32
В памет на КРАСИМИР КУМАНСКИ

Какво остава след човека?
Куп спомени, написаното, вещи.
Голямата тъга, че ни отнемат
заблудата да мислим, че сме вечни.

Дали си тръгва и доброто,
което всеки си е носил,
преграждайки греха и злото,
отправял хиляди въпроси?

Все времето не ни достига
да го делим с любими хора.
Но гонгът на смъртта пристига
без грам смиляваща умора.

А в някой час непредвидимо
свещичка някъде угасва.
Тогава си отива име -
достойно да гори и растне.

И нека мъката не стихва,
от нея ни болят крилете.
Но ангел бял в небето литва,
там - сред звезди и сред комети.

            Десислава Георгиева


Категория: Изкуство
Прочетен: 5971 Коментари: 14 Гласове: 2
Последна промяна: 29.09.2016 23:20
Бездомен полъх в ъгъла се скрива,
барабани замислено дъжда.
Аз зная, любовта ми си отива,
но нямам вече сили да я спра.

Изплъзва се, когато я догоня.
Докосна ли я, сякаш мъртъв цвят
безцелно по земята рони,
ухание на тъжен листопад.

Не искам да предричам участта и,
дори да чувствам колко е сама.
Не бих продала никога дъха и
за ярка, но измамна светлина.

              Десислава Георгиева
Категория: Изкуство
Прочетен: 5633 Коментари: 15 Гласове: 2
Последна промяна: 29.09.2016 23:22
Толкова дълго те чаках,
сякаш са минали дни -
равни на няколко века,
жадни за шепа искри.

Знаех, че вече ще дойдеш.
Бях упоена веднъж
с твоята пареща болка,
в моя оазис без дъжд.

Зноен мигът ме прегърна,
виждах със твойта душа.
нашите срещи превърнах
в приказно дивна река.

Десислава Георгиева
Категория: Изкуство
Прочетен: 5008 Коментари: 12 Гласове: 2
Последна промяна: 05.11.2016 00:42
Открий сърцето си, което
е стих безмълвен и студен.
Открий лицето си, което
е приказно красиво в плен.
И потърси онази стряха,
където светла е нощта,
а обичта е знойно лято
изгряло някъде в степта.
Търси и ще намериш огън
тъй вечен и неугасим
като легендите запомнен -
огромен, жив, неутолим.
Откриеш ли го, запази го!
Без него мъртъв е деня,
без него ти си като ручей
изтичащ бавно в пропастта.
И няма да намериш нищо
по-хубаво и по-добро
от запалено огнище
на чувства, сбрани във едно.

      Десислава Георгиева
Категория: Изкуство
Прочетен: 4442 Коментари: 9 Гласове: 1
Последна промяна: 29.09.2016 23:23
12.06.2007 20:10 - * * *
Как моля се да приютиш душата ми,
най-плахата ми жажда да приемеш.
Да ме целунеш със вкуса на лятото,
отвъд пространство или време.

                 Десислава Георгиева
Категория: Изкуство
Прочетен: 3149 Коментари: 5 Гласове: 1
Последна промяна: 29.09.2016 23:24
на всички, които носят имената: Ася, Асен, Крум, Румен, Румяна, Чавдар. А най-специалните поздрави са за адашите и адашките - Десислав и Десислава. Желая Ви здраве, късмет, любов, благополучие и много щастие!

    "Онези, които мечтаят през нощта, бродейки из най-тъмните кътчета на съзнанието си, когато се събудят, откриват, че мечтите им са напразни; но тези, които мечтаят през деня. . . са способни да посрещнат мечтите си с открито сърце и да ги осъществят."
       Т. Е. Лорънс, "Седемте стъпала на мъдростта"
Категория: Забавление
Прочетен: 10610 Коментари: 7 Гласове: 1
Последна промяна: 30.03.2015 01:36
06.06.2007 20:34 - * * *
Загрубяват душите ни неусетно, по малко.
Все нанякъде влачи ни с кално стреме гневът.
После грабваме бремето на насъщния залък
и започва да трупа в нас бели преспи снегът.

               Десислава Георгиева
Категория: Изкуство
Прочетен: 2913 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 29.09.2016 23:26
01.06.2007 22:37 - За един светец
    (телевизионни прозрения от "Шоуто на Слави")
    В лоното на раздираната от противоречия  съвременна българска църква: за имоти, власт, длъжности и пр.,  се откроява един свещеник - отец Иван от Нови хан.  Той нарича себе си най-щастливия човек на света. Отдавна е прозрял изконната истина, че  щастието не се корени в материалното богатство,  а в  личното му призвание да служи на Бога, помагайки на бездомни деца и възрастни хора. Вече 16 години ръководи създаденото от него сиропиталище. И радостта в очите на спасените същества (най-малкото на около година) е безценна. За нея си струва да живее и да се бори с всички трудности, изпречили се на пътя му.
  Обитателите на дома обработвали земя, за да се изхранват, но след известно време тя им била отнета. Някакъв амбициозен фермер я приобщил към имотите си. Имали и мандра, която също вече не съществува. Често живеещите там около 30 души остават без ток, но не се отчайват. Отецът и медицинската сестра, която му помага намират начин да продължат делото си, защото Господ е с тях - неизменно до тези, които вярват и вървят напред.
  Свещеникът разказа за двама души, откраднали от църковните пари. Единият от тях много скоро се обесил. Дядо Иван имал желание да накаже другия като му счупи сам ръката, за да не краде повече. По пътя колата му се повредила, фаровете изгаснали. Бог го предпазил да стори зло и очерни душата си, но много скоро виновникът се овъглил на електрически стълб, в опит за поредна кражба.
  Отецът благодари на някои щедри спонсори, включително от чужбина. Направи асоциация с осиновените в Централния зоопарк животни, които всеки месец получават определена сума пари за своята прехрана. Пожела си някой да "осинови", т. е. подпомага със скромните 500 лева и тяхното сиропиталище.Средствата, дадени за това благородно дело, Господ стократно ще върне на благодетелите. Дано се намерят такива хора и те да са с чисти ръце и чиста съвест. Да не го сторят, тъй като очакват божията благословия или защото ще си направят добра реклама. Макар че всеки лев е нужен.
    Днес, когато се пръскат купища пари за всевъзможни промоции, партита, биг брадъри и пошли клипове, несгодите на борещите се за човешко оцеляване са на светлинни години разстояние. Отново надделява максимата: "Всеки да си носи кръста". Държавата ли ни е безразлична, след като предлага множество бюрократични спънки, вместо примамливи данъчни облекчения за дарителите? Или самите ние имаме вина, заключена между стените на собственото ни отчуждение и недоимък. Надничаме все към съседния двор и дори не забелязваме, че нашата коравосърдечност може да тежи вече колкото воденичен камък.
    "Една птичка пролет не прави" е казал българският народ. Но дано милосърдието на този духовник е заразително. И нека тези, които организират пищни освещавания на поредната си придобивка, отделят поне веднъж прашинка от предвидените средства за шепа гладни души. Господ гледа. . .
     Завършва една от многото вълнуващи вечери с "Шоуто на Слави". Но никога досега не съм се чувствала така пречистена и озaрена от един човек, светец или прероден Паисий. И нито за миг не се съмнявам в неговото съприкосновение с божествената енергия, защото виждам ореола около главата му. Дано повече хора са го видели и отворят сърцата си към доброто!

            Десислава Георгиева
        
         
      
   
Категория: Изкуство
Прочетен: 2522 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 29.09.2016 23:28
    "Винаги искаме да търсим вечното някъде другаде, а не тук; винаги обръщаме духовния си поглед към друго нещо, а не към настоящето и към действителността; или пък предпочитаме да чакаме смъртта, сякаш всеки миг не е смърт и възраждане. Всеки нов момент ни предлага един нов живот. Днешното, сегашното, текущото - само то се намира в нашата власт."
                                                                                        АЛЕН
Категория: Изкуство
Прочетен: 4594 Коментари: 5 Гласове: 0
Последна промяна: 19.06.2009 14:24
   В памет на Радой ралин

Суета със игли,
бодва чуждия поглед.
Таралежи дори
могат те да си сложат.
Във косите - змия,
зеленикаво бяла.
Кожи, цветни пера
по изваяно тяло.
Три кила силикон
във гърди и във устни.
Този четвърт милион,
как на друга да пуснат?
Всяка звездния час
чака с много надежди.
За цената е пас -
само да бъде нежна. . .
Слава, лукс и разкош,
сто мъже във краката.
Ще поискат за грош
да и купят душата.

 Десислава Георгиева

Категория: Изкуство
Прочетен: 2325 Коментари: 4 Гласове: 1
Последна промяна: 29.09.2016 23:32
23.05.2007 20:04 - КЪДЕТО И ДА СИ
Където и да си, ще те открия,
ще срещам и отпращам ветрове.
Извирайки, любовната стихия
с нетърпелива диря ме зове.
През мълнии и преспи ще премина,
с измокрена от бурите снага,
но ще опазя, за да не изстине
дъха ти, слял се с мен и пролетта.
А моите очи ще са комети -
прорязали небитието
и взели устрема на висините,
ще слязат мигом при звездите.

               Десислава Георгиева
Категория: Изкуство
Прочетен: 1648 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 29.09.2016 23:33
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: desislava71
Категория: Поезия
Прочетен: 610296
Постинги: 70
Коментари: 609
Гласове: 29900
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031