БЪЛГАРИЯ

                                
                                  Там мизийските равни полета

                                  в окриления жив небосвод,

                                  с пъстри черги уханни лалета,

                                  шумолят натежали от плод.

                                  И посреща те с утринни длани

                                  слънчев друм сред узрели жита.

                                  Тих ветрец закачливо те кани

                                  да поспреш тук на тая земя,

                                  дето с майчини ласки е крила

                                  непокорни, бунтовни глави.

                                  И моми със коси като свила,

                                  със лица на мадони, с очи –

                                  омагъосващи, огнени, жарки,

                                  надживели и орис, и смъртен хомот,

                                  сътворили божествени шарки

                                  от любов и от рана – живот.

                                  Tука майстори църкви градили,

                                  да си жива във зли времена.

                                  Кралимарковци, тежки синджири

                                  са разсичали за свобода.

                                  Затова е и хлябът ни сладък,

                                  векове са го месили с бели ръце

                                  силни майки, сълзите пестили

                                  за чедата си без гробове.

                                  Песни пели момци тъмнооки

                                  по хора – лъкатушна река.

                                  Нестинарки красиви, високи

                                  са пристъпвали боси в жарта.

                                  И така са откърмили волни

                                  свойте рожби със обич и зов –

                                  пред олтара на родната болка

                                  да оставят живот и любов.

                                  Тук пред тебе, земя, коленича.

                                  Твойте пазви целувам сега.

                                  В паметта ти свещена се вричам

                                  и в щастливата бъдна звезда!

                                                     Десислава Георгиева