Студът е сковал всичко. Вятърът пронизва телата и душите ни, както ледените клони на дърветата. Слънцето едва се прокрадва сред сиви облачни дантели, за да поздрави вихрения танц на снежинките. А беше време, когато бялата им прелест сякаш лекуваше, пречистваше ни от болката, снемаше тежестта на грижите от плещите ни. Спомените се роят, май само те ни останаха.
Наближава времето на коледната треска за подаръци. Градът ще се изпълни с глъч и светлини – бляскави витрини, обещаващи реклами, очарователни зимни вечери. И там, зад някой ъгъл ще протяга ръка за милостиня дрипава старица. Гладните и очи ще се взират с надежда във всеки. Но ще и дадат най-вече тези, които нямат достатъчно. Другите са така преситени и доволни, че просто няма да я забележат. А дори да го сторят, ще отвърнат погледа си с погнуса.
За тази жена дните нямат лица, те са винаги едни и същи – безмилостно тъжни. Целият свят се е събрал в онази малка картонена кутийка, в очакване на поредния звън от някоя монета. Нейната притихнала душа се е сгушила като премръзнала лястовичка в пазвата и. Тя иска само едно – и този ужасен ден да свърши, а със събраното да си купи поне хляб.
Краят на годината наближава. Остава една последна страница от календара. Дали някои от нас ще се запитат: направиха ли нещо добро през изминалите месеци? Запалиха ли светлинка в нечие сърце? А може би предпочетоха да разрушат доверие, ограбят надежда или просто да отминат с безразличие чуждото страдание.
Все още не е толкова късно да сторим нещо красиво и благородно в името на живота, за да го има. За да са чисти мислите и постъпките ни. И не на последно място - нашата съвест. А зими ще има още много. И всяка ще бъде още по-хубава, ако сме стоплили отчаяните с милосърдие.
                          Десислава Георгиева

http://www.vbox7.com/play:8ca6af08