Най-четени
1. radostinalassa
2. mt46
3. kvg55
4. zahariada
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. wonder
8. getmans1
9. iw69
10. hadjito
11. rosiela
12. leonleonovpom2
13. yuliya2006
14. apollon
2. mt46
3. kvg55
4. zahariada
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. wonder
8. getmans1
9. iw69
10. hadjito
11. rosiela
12. leonleonovpom2
13. yuliya2006
14. apollon
Най-популярни
1. katan
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. lamb
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. lamb
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. penata555
2. jelliana
3. radostinalassa
4. lamb
5. lordmdobrev
6. toni1956
7. varg1
8. alisa77
9. kvg55
10. hadjito
2. jelliana
3. radostinalassa
4. lamb
5. lordmdobrev
6. toni1956
7. varg1
8. alisa77
9. kvg55
10. hadjito
"Който страхливо се грижи да не изгуби живота си, той никога няма да му се радва."
Кант
Постинги в блога от Юни, 2007 г.
29.06.2007 21:19 -
ТОЛКОВА ДЪЛГО ТЕ ЧАКАХ
Толкова дълго те чаках,
сякаш са минали дни -
равни на няколко века,
жадни за шепа искри.
Знаех, че вече ще дойдеш.
Бях упоена веднъж
с твоята пареща болка,
в моя оазис без дъжд.
Зноен мигът ме прегърна,
виждах със твойта душа.
нашите срещи превърнах
в приказно дивна река.
Десислава Георгиева
сякаш са минали дни -
равни на няколко века,
жадни за шепа искри.
Знаех, че вече ще дойдеш.
Бях упоена веднъж
с твоята пареща болка,
в моя оазис без дъжд.
Зноен мигът ме прегърна,
виждах със твойта душа.
нашите срещи превърнах
в приказно дивна река.
Десислава Георгиева
16.06.2007 08:31 -
ОТКРИЙ СЪРЦЕТО СИ
Открий сърцето си, което
е стих безмълвен и студен.
Открий лицето си, което
е приказно красиво в плен.
И потърси онази стряха,
където светла е нощта,
а обичта е знойно лято
изгряло някъде в степта.
Търси и ще намериш огън
тъй вечен и неугасим
като легендите запомнен -
огромен, жив, неутолим.
Откриеш ли го, запази го!
Без него мъртъв е деня,
без него ти си като ручей
изтичащ бавно в пропастта.
И няма да намериш нищо
по-хубаво и по-добро
от запалено огнище
на чувства, сбрани във едно.
Десислава Георгиева
е стих безмълвен и студен.
Открий лицето си, което
е приказно красиво в плен.
И потърси онази стряха,
където светла е нощта,
а обичта е знойно лято
изгряло някъде в степта.
Търси и ще намериш огън
тъй вечен и неугасим
като легендите запомнен -
огромен, жив, неутолим.
Откриеш ли го, запази го!
Без него мъртъв е деня,
без него ти си като ручей
изтичащ бавно в пропастта.
И няма да намериш нищо
по-хубаво и по-добро
от запалено огнище
на чувства, сбрани във едно.
Десислава Георгиева
12.06.2007 20:10 -
* * *
Как моля се да приютиш душата ми,
най-плахата ми жажда да приемеш.
Да ме целунеш със вкуса на лятото,
отвъд пространство или време.
Десислава Георгиева
най-плахата ми жажда да приемеш.
Да ме целунеш със вкуса на лятото,
отвъд пространство или време.
Десислава Георгиева
10.06.2007 08:08 -
Честит имен ден
на всички, които носят имената: Ася, Асен, Крум, Румен, Румяна, Чавдар. А най-специалните поздрави са за адашите и адашките - Десислав и Десислава. Желая Ви здраве, късмет, любов, благополучие и много щастие!
"Онези, които мечтаят през нощта, бродейки из най-тъмните кътчета на съзнанието си, когато се събудят, откриват, че мечтите им са напразни; но тези, които мечтаят през деня. . . са способни да посрещнат мечтите си с открито сърце и да ги осъществят."
Т. Е. Лорънс, "Седемте стъпала на мъдростта"
"Онези, които мечтаят през нощта, бродейки из най-тъмните кътчета на съзнанието си, когато се събудят, откриват, че мечтите им са напразни; но тези, които мечтаят през деня. . . са способни да посрещнат мечтите си с открито сърце и да ги осъществят."
Т. Е. Лорънс, "Седемте стъпала на мъдростта"
06.06.2007 20:34 -
* * *
Загрубяват душите ни неусетно, по малко.
Все нанякъде влачи ни с кално стреме гневът.
После грабваме бремето на насъщния залък
и започва да трупа в нас бели преспи снегът.
Десислава Георгиева
Все нанякъде влачи ни с кално стреме гневът.
После грабваме бремето на насъщния залък
и започва да трупа в нас бели преспи снегът.
Десислава Георгиева
01.06.2007 22:37 -
За един светец
(телевизионни прозрения от "Шоуто на Слави")
В лоното на раздираната от противоречия съвременна българска църква: за имоти, власт, длъжности и пр., се откроява един свещеник - отец Иван от Нови хан. Той нарича себе си най-щастливия човек на света. Отдавна е прозрял изконната истина, че щастието не се корени в материалното богатство, а в личното му призвание да служи на Бога, помагайки на бездомни деца и възрастни хора. Вече 16 години ръководи създаденото от него сиропиталище. И радостта в очите на спасените същества (най-малкото на около година) е безценна. За нея си струва да живее и да се бори с всички трудности, изпречили се на пътя му.
Обитателите на дома обработвали земя, за да се изхранват, но след известно време тя им била отнета. Някакъв амбициозен фермер я приобщил към имотите си. Имали и мандра, която също вече не съществува. Често живеещите там около 30 души остават без ток, но не се отчайват. Отецът и медицинската сестра, която му помага намират начин да продължат делото си, защото Господ е с тях - неизменно до тези, които вярват и вървят напред.
Свещеникът разказа за двама души, откраднали от църковните пари. Единият от тях много скоро се обесил. Дядо Иван имал желание да накаже другия като му счупи сам ръката, за да не краде повече. По пътя колата му се повредила, фаровете изгаснали. Бог го предпазил да стори зло и очерни душата си, но много скоро виновникът се овъглил на електрически стълб, в опит за поредна кражба.
Отецът благодари на някои щедри спонсори, включително от чужбина. Направи асоциация с осиновените в Централния зоопарк животни, които всеки месец получават определена сума пари за своята прехрана. Пожела си някой да "осинови", т. е. подпомага със скромните 500 лева и тяхното сиропиталище.Средствата, дадени за това благородно дело, Господ стократно ще върне на благодетелите. Дано се намерят такива хора и те да са с чисти ръце и чиста съвест. Да не го сторят, тъй като очакват божията благословия или защото ще си направят добра реклама. Макар че всеки лев е нужен.
Днес, когато се пръскат купища пари за всевъзможни промоции, партита, биг брадъри и пошли клипове, несгодите на борещите се за човешко оцеляване са на светлинни години разстояние. Отново надделява максимата: "Всеки да си носи кръста". Държавата ли ни е безразлична, след като предлага множество бюрократични спънки, вместо примамливи данъчни облекчения за дарителите? Или самите ние имаме вина, заключена между стените на собственото ни отчуждение и недоимък. Надничаме все към съседния двор и дори не забелязваме, че нашата коравосърдечност може да тежи вече колкото воденичен камък.
"Една птичка пролет не прави" е казал българският народ. Но дано милосърдието на този духовник е заразително. И нека тези, които организират пищни освещавания на поредната си придобивка, отделят поне веднъж прашинка от предвидените средства за шепа гладни души. Господ гледа. . .
Завършва една от многото вълнуващи вечери с "Шоуто на Слави". Но никога досега не съм се чувствала така пречистена и озaрена от един човек, светец или прероден Паисий. И нито за миг не се съмнявам в неговото съприкосновение с божествената енергия, защото виждам ореола около главата му. Дано повече хора са го видели и отворят сърцата си към доброто!
Десислава Георгиева
В лоното на раздираната от противоречия съвременна българска църква: за имоти, власт, длъжности и пр., се откроява един свещеник - отец Иван от Нови хан. Той нарича себе си най-щастливия човек на света. Отдавна е прозрял изконната истина, че щастието не се корени в материалното богатство, а в личното му призвание да служи на Бога, помагайки на бездомни деца и възрастни хора. Вече 16 години ръководи създаденото от него сиропиталище. И радостта в очите на спасените същества (най-малкото на около година) е безценна. За нея си струва да живее и да се бори с всички трудности, изпречили се на пътя му.
Обитателите на дома обработвали земя, за да се изхранват, но след известно време тя им била отнета. Някакъв амбициозен фермер я приобщил към имотите си. Имали и мандра, която също вече не съществува. Често живеещите там около 30 души остават без ток, но не се отчайват. Отецът и медицинската сестра, която му помага намират начин да продължат делото си, защото Господ е с тях - неизменно до тези, които вярват и вървят напред.
Свещеникът разказа за двама души, откраднали от църковните пари. Единият от тях много скоро се обесил. Дядо Иван имал желание да накаже другия като му счупи сам ръката, за да не краде повече. По пътя колата му се повредила, фаровете изгаснали. Бог го предпазил да стори зло и очерни душата си, но много скоро виновникът се овъглил на електрически стълб, в опит за поредна кражба.
Отецът благодари на някои щедри спонсори, включително от чужбина. Направи асоциация с осиновените в Централния зоопарк животни, които всеки месец получават определена сума пари за своята прехрана. Пожела си някой да "осинови", т. е. подпомага със скромните 500 лева и тяхното сиропиталище.Средствата, дадени за това благородно дело, Господ стократно ще върне на благодетелите. Дано се намерят такива хора и те да са с чисти ръце и чиста съвест. Да не го сторят, тъй като очакват божията благословия или защото ще си направят добра реклама. Макар че всеки лев е нужен.
Днес, когато се пръскат купища пари за всевъзможни промоции, партита, биг брадъри и пошли клипове, несгодите на борещите се за човешко оцеляване са на светлинни години разстояние. Отново надделява максимата: "Всеки да си носи кръста". Държавата ли ни е безразлична, след като предлага множество бюрократични спънки, вместо примамливи данъчни облекчения за дарителите? Или самите ние имаме вина, заключена между стените на собственото ни отчуждение и недоимък. Надничаме все към съседния двор и дори не забелязваме, че нашата коравосърдечност може да тежи вече колкото воденичен камък.
"Една птичка пролет не прави" е казал българският народ. Но дано милосърдието на този духовник е заразително. И нека тези, които организират пищни освещавания на поредната си придобивка, отделят поне веднъж прашинка от предвидените средства за шепа гладни души. Господ гледа. . .
Завършва една от многото вълнуващи вечери с "Шоуто на Слави". Но никога досега не съм се чувствала така пречистена и озaрена от един човек, светец или прероден Паисий. И нито за миг не се съмнявам в неговото съприкосновение с божествената енергия, защото виждам ореола около главата му. Дано повече хора са го видели и отворят сърцата си към доброто!
Десислава Георгиева
Търсене
За този блог
Гласове: 29876
Блогрол
1. ***REFLEX Спокойна музика за всеки***
2. МОЯТА СТИХОСБИРКА "ПЪТЕКА ЗА ДВАМА"
3. esen
4. radalia
5. timmyd
6. ekaterina
7. cefulesteven
8. silviang
9. tanque
10. wonder
11. lemonpie
12. Julian's world
13. eddie
14. yakim
15. saltriver
16. Едно прекрасно стихотворение на Михаил Белчев за Андрей Баташов /начало на стихотворението - 9 минута/
2. МОЯТА СТИХОСБИРКА "ПЪТЕКА ЗА ДВАМА"
3. esen
4. radalia
5. timmyd
6. ekaterina
7. cefulesteven
8. silviang
9. tanque
10. wonder
11. lemonpie
12. Julian's world
13. eddie
14. yakim
15. saltriver
16. Едно прекрасно стихотворение на Михаил Белчев за Андрей Баташов /начало на стихотворението - 9 минута/
