Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"Който страхливо се грижи да не изгуби живота си, той никога няма да му се радва." Кант
Автор: desislava71 Категория: Поезия
Прочетен: 610292 Постинги: 70 Коментари: 609
Постинги в блога от Август, 2008 г.
30.08.2008 01:08 - 3ад кулисите 3
    Трябваше да отиде на партито. Седна на най-далечната от него маса. И макар, че имаше толкова много хора между тях, на нея и се струваха недостатъчна преграда. Ръцете и бяха ледени като шампанското в чашата. Поговори с колегите му, запозна се с нови хора. А също и с дългогодишната му приятелка - Валентина.
    Тя беше едно жизнерадостно минъонче с къса черна коса и големи тъмни очи. Хвалеше предимствата на някакви диети, макар че бе прекалено слаба.
    - Изглежда не харесваш шампанско. Да ти призная и аз. Искаш ли нещо друго?- гласът му отекна сякаш бе ехо от пещера.
    - Не. След малко трябва да тръгвам. Обедната ми почивка ще свърши.
Беше и трудно да бъде толкова близо до него. Струваше и се, че са два огромни магнита с еднакъв заряд, които силно се отблъскват съгласно природните закони.
Тогава джиесемът и прозвуча със спасителен звън, викаха я на работа. Пожела му приятен ден, а той и отвърна с онази светла и така пленителна усмивка.
    Докато се отдалечаваше усещаше погледа му върху тялото си. Оправи тънката презрамка на синята си рокля и с бързи крачки се отправи към асансъора. Дали  ледът между тях започваше да се пропуква?
Категория: Изкуство
Прочетен: 3576 Коментари: 4 Гласове: 5
Последна промяна: 04.11.2016 21:26
21.08.2008 22:32 - Болка
    Странно нещо е животът.  .  . Има хора, изпълнени с енергия и сили да се преборят със всичко. Срещнали са най-прекрасния човек, съградили са дом. С любов и нежност се грижат за децата си. И в един миг всичко рухва - оказва се, че ракът ги е повалил. И тогава за тях започва най-голямата битка. Чувала съм, че ако болният се предаде, значи почти си е отишъл.
    А има и такива хора, които живеят без да им се живее. Събуждат се сутрин с ужасното усещане, че е дошъл новият ден и агонията им започва отново и отново. Защо? Всяка секунда е болка, която трябва да се изтърпи. Всяка глътка въздух горчи, усмивките са престорени, поздравите и пожеланията също. Фалшът е навсякъде и сме длъжни да свикваме с него, даже с артистизъм да го изиграем. Докога? Ако нервите ни бяха като корабни въжета щеше да е лесно. Но не са, а и ние не сме роботи, които да издържат. До днес не предполагах, че може някой, който не те познава лично да разпространява клюки безпричинно, да слага сол в раните ти, без да си го засегнал или предизвикал с нещо. Навярно злото има много и все грозни лица и обикновено не сме подготвени да му отвърнем.  .  .
    И в такива моменти се питам коя болка е по-страшна:тази от болестта или тази от живота?
Категория: Изкуство
Прочетен: 5423 Коментари: 7 Гласове: 2
Последна промяна: 19.06.2009 14:42
Търсене

За този блог
Автор: desislava71
Категория: Поезия
Прочетен: 610292
Постинги: 70
Коментари: 609
Гласове: 29900
Календар
«  Август, 2008  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031