Най-четени
1. radostinalassa
2. kvg55
3. varg1
4. mt46
5. zahariada
6. planinitenabulgaria
7. wonder
8. iw69
9. getmans1
10. missana
11. leonleonovpom2
12. rosiela
13. apollon
14. hadjito
2. kvg55
3. varg1
4. mt46
5. zahariada
6. planinitenabulgaria
7. wonder
8. iw69
9. getmans1
10. missana
11. leonleonovpom2
12. rosiela
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. penata555
2. jelliana
3. radostinalassa
4. lamb
5. lordmdobrev
6. toni1956
7. varg1
8. kvg55
9. hadjito
10. planinitenabulgaria
2. jelliana
3. radostinalassa
4. lamb
5. lordmdobrev
6. toni1956
7. varg1
8. kvg55
9. hadjito
10. planinitenabulgaria
"Който страхливо се грижи да не изгуби живота си, той никога няма да му се радва."
Кант
Постинги в блога от Август, 2008 г.
30.08.2008 01:08 -
3ад кулисите 3
Трябваше да отиде на партито. Седна на най-далечната от него маса. И макар, че имаше толкова много хора между тях, на нея и се струваха недостатъчна преграда. Ръцете и бяха ледени като шампанското в чашата. Поговори с колегите му, запозна се с нови хора. А също и с дългогодишната му приятелка - Валентина.
Тя беше едно жизнерадостно минъонче с къса черна коса и големи тъмни очи. Хвалеше предимствата на някакви диети, макар че бе прекалено слаба.
- Изглежда не харесваш шампанско. Да ти призная и аз. Искаш ли нещо друго?- гласът му отекна сякаш бе ехо от пещера.
- Не. След малко трябва да тръгвам. Обедната ми почивка ще свърши.
Беше и трудно да бъде толкова близо до него. Струваше и се, че са два огромни магнита с еднакъв заряд, които силно се отблъскват съгласно природните закони.
Тогава джиесемът и прозвуча със спасителен звън, викаха я на работа. Пожела му приятен ден, а той и отвърна с онази светла и така пленителна усмивка.
Докато се отдалечаваше усещаше погледа му върху тялото си. Оправи тънката презрамка на синята си рокля и с бързи крачки се отправи към асансъора. Дали ледът между тях започваше да се пропуква?
Тя беше едно жизнерадостно минъонче с къса черна коса и големи тъмни очи. Хвалеше предимствата на някакви диети, макар че бе прекалено слаба.
- Изглежда не харесваш шампанско. Да ти призная и аз. Искаш ли нещо друго?- гласът му отекна сякаш бе ехо от пещера.
- Не. След малко трябва да тръгвам. Обедната ми почивка ще свърши.
Беше и трудно да бъде толкова близо до него. Струваше и се, че са два огромни магнита с еднакъв заряд, които силно се отблъскват съгласно природните закони.
Тогава джиесемът и прозвуча със спасителен звън, викаха я на работа. Пожела му приятен ден, а той и отвърна с онази светла и така пленителна усмивка.
Докато се отдалечаваше усещаше погледа му върху тялото си. Оправи тънката презрамка на синята си рокля и с бързи крачки се отправи към асансъора. Дали ледът между тях започваше да се пропуква?
21.08.2008 22:32 -
Болка
Странно нещо е животът. . . Има хора, изпълнени с енергия и сили да се преборят със всичко. Срещнали са най-прекрасния човек, съградили са дом. С любов и нежност се грижат за децата си. И в един миг всичко рухва - оказва се, че ракът ги е повалил. И тогава за тях започва най-голямата битка. Чувала съм, че ако болният се предаде, значи почти си е отишъл.
А има и такива хора, които живеят без да им се живее. Събуждат се сутрин с ужасното усещане, че е дошъл новият ден и агонията им започва отново и отново. Защо? Всяка секунда е болка, която трябва да се изтърпи. Всяка глътка въздух горчи, усмивките са престорени, поздравите и пожеланията също. Фалшът е навсякъде и сме длъжни да свикваме с него, даже с артистизъм да го изиграем. Докога? Ако нервите ни бяха като корабни въжета щеше да е лесно. Но не са, а и ние не сме роботи, които да издържат. До днес не предполагах, че може някой, който не те познава лично да разпространява клюки безпричинно, да слага сол в раните ти, без да си го засегнал или предизвикал с нещо. Навярно злото има много и все грозни лица и обикновено не сме подготвени да му отвърнем. . .
И в такива моменти се питам коя болка е по-страшна:тази от болестта или тази от живота?
А има и такива хора, които живеят без да им се живее. Събуждат се сутрин с ужасното усещане, че е дошъл новият ден и агонията им започва отново и отново. Защо? Всяка секунда е болка, която трябва да се изтърпи. Всяка глътка въздух горчи, усмивките са престорени, поздравите и пожеланията също. Фалшът е навсякъде и сме длъжни да свикваме с него, даже с артистизъм да го изиграем. Докога? Ако нервите ни бяха като корабни въжета щеше да е лесно. Но не са, а и ние не сме роботи, които да издържат. До днес не предполагах, че може някой, който не те познава лично да разпространява клюки безпричинно, да слага сол в раните ти, без да си го засегнал или предизвикал с нещо. Навярно злото има много и все грозни лица и обикновено не сме подготвени да му отвърнем. . .
И в такива моменти се питам коя болка е по-страшна:тази от болестта или тази от живота?
Търсене
За този блог
Гласове: 29877
Блогрол
1. ***REFLEX Спокойна музика за всеки***
2. МОЯТА СТИХОСБИРКА "ПЪТЕКА ЗА ДВАМА"
3. esen
4. radalia
5. timmyd
6. ekaterina
7. cefulesteven
8. silviang
9. tanque
10. wonder
11. lemonpie
12. Julian's world
13. eddie
14. yakim
15. saltriver
16. Едно прекрасно стихотворение на Михаил Белчев за Андрей Баташов /начало на стихотворението - 9 минута/
2. МОЯТА СТИХОСБИРКА "ПЪТЕКА ЗА ДВАМА"
3. esen
4. radalia
5. timmyd
6. ekaterina
7. cefulesteven
8. silviang
9. tanque
10. wonder
11. lemonpie
12. Julian's world
13. eddie
14. yakim
15. saltriver
16. Едно прекрасно стихотворение на Михаил Белчев за Андрей Баташов /начало на стихотворението - 9 минута/
