Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
"Който страхливо се грижи да не изгуби живота си, той никога няма да му се радва."
Кант
Постинги в блога от 21.08.2008 г.
21.08.2008 22:32 -
Болка
Странно нещо е животът. . . Има хора, изпълнени с енергия и сили да се преборят със всичко. Срещнали са най-прекрасния човек, съградили са дом. С любов и нежност се грижат за децата си. И в един миг всичко рухва - оказва се, че ракът ги е повалил. И тогава за тях започва най-голямата битка. Чувала съм, че ако болният се предаде, значи почти си е отишъл.
А има и такива хора, които живеят без да им се живее. Събуждат се сутрин с ужасното усещане, че е дошъл новият ден и агонията им започва отново и отново. Защо? Всяка секунда е болка, която трябва да се изтърпи. Всяка глътка въздух горчи, усмивките са престорени, поздравите и пожеланията също. Фалшът е навсякъде и сме длъжни да свикваме с него, даже с артистизъм да го изиграем. Докога? Ако нервите ни бяха като корабни въжета щеше да е лесно. Но не са, а и ние не сме роботи, които да издържат. До днес не предполагах, че може някой, който не те познава лично да разпространява клюки безпричинно, да слага сол в раните ти, без да си го засегнал или предизвикал с нещо. Навярно злото има много и все грозни лица и обикновено не сме подготвени да му отвърнем. . .
И в такива моменти се питам коя болка е по-страшна:тази от болестта или тази от живота?
А има и такива хора, които живеят без да им се живее. Събуждат се сутрин с ужасното усещане, че е дошъл новият ден и агонията им започва отново и отново. Защо? Всяка секунда е болка, която трябва да се изтърпи. Всяка глътка въздух горчи, усмивките са престорени, поздравите и пожеланията също. Фалшът е навсякъде и сме длъжни да свикваме с него, даже с артистизъм да го изиграем. Докога? Ако нервите ни бяха като корабни въжета щеше да е лесно. Но не са, а и ние не сме роботи, които да издържат. До днес не предполагах, че може някой, който не те познава лично да разпространява клюки безпричинно, да слага сол в раните ти, без да си го засегнал или предизвикал с нещо. Навярно злото има много и все грозни лица и обикновено не сме подготвени да му отвърнем. . .
И в такива моменти се питам коя болка е по-страшна:тази от болестта или тази от живота?
Търсене
За този блог
Гласове: 29899
Блогрол
1. ***REFLEX Спокойна музика за всеки***
2. МОЯТА СТИХОСБИРКА "ПЪТЕКА ЗА ДВАМА"
3. esen
4. radalia
5. timmyd
6. ekaterina
7. cefulesteven
8. silviang
9. tanque
10. wonder
11. lemonpie
12. Julian's world
13. eddie
14. yakim
15. saltriver
16. Едно прекрасно стихотворение на Михаил Белчев за Андрей Баташов /начало на стихотворението - 9 минута/
2. МОЯТА СТИХОСБИРКА "ПЪТЕКА ЗА ДВАМА"
3. esen
4. radalia
5. timmyd
6. ekaterina
7. cefulesteven
8. silviang
9. tanque
10. wonder
11. lemonpie
12. Julian's world
13. eddie
14. yakim
15. saltriver
16. Едно прекрасно стихотворение на Михаил Белчев за Андрей Баташов /начало на стихотворението - 9 минута/
