Научи ме да бъда по-силна,
научи ме да имам криле.
Светлина и любов да разстилам
аз над всяко най-тъжно небе.

Теб обичам и тебе желая.
Ти разкъсваш тишината със звук.
Колко време ще те имам? Не зная.
Просто искам дълго ти да си тук.

Сътвори ме да бъда прекрасна
в твойте мисли и в твойте очи,
за да взема от звездата най-ясна:
ореол, непознат отпреди.

Мен обичай и мен вдъхновявай
да разкъсам тишината със звук.
Всяка болка зад гърба си оставяй
и поискай дълго аз да съм тук.

                   Десислава Георгиева

това е едно от стоиностните стихове които съм прочел в последно време

Радвам се, че мислиш така:))

Прочетох ги с удоволствие!
Благодаря!:)