(телевизионни прозрения от "Шоуто на Слави")
    В лоното на раздираната от противоречия  съвременна българска църква: за имоти, власт, длъжности и пр.,  се откроява един свещеник - отец Иван от Нови хан.  Той нарича себе си най-щастливия човек на света. Отдавна е прозрял изконната истина, че  щастието не се корени в материалното богатство,  а в  личното му призвание да служи на Бога, помагайки на бездомни деца и възрастни хора. Вече 16 години ръководи създаденото от него сиропиталище. И радостта в очите на спасените същества (най-малкото на около година) е безценна. За нея си струва да живее и да се бори с всички трудности, изпречили се на пътя му.
  Обитателите на дома обработвали земя, за да се изхранват, но след известно време тя им била отнета. Някакъв амбициозен фермер я приобщил към имотите си. Имали и мандра, която също вече не съществува. Често живеещите там около 30 души остават без ток, но не се отчайват. Отецът и медицинската сестра, която му помага намират начин да продължат делото си, защото Господ е с тях - неизменно до тези, които вярват и вървят напред.
  Свещеникът разказа за двама души, откраднали от църковните пари. Единият от тях много скоро се обесил. Дядо Иван имал желание да накаже другия като му счупи сам ръката, за да не краде повече. По пътя колата му се повредила, фаровете изгаснали. Бог го предпазил да стори зло и очерни душата си, но много скоро виновникът се овъглил на електрически стълб, в опит за поредна кражба.
  Отецът благодари на някои щедри спонсори, включително от чужбина. Направи асоциация с осиновените в Централния зоопарк животни, които всеки месец получават определена сума пари за своята прехрана. Пожела си някой да "осинови", т. е. подпомага със скромните 500 лева и тяхното сиропиталище.Средствата, дадени за това благородно дело, Господ стократно ще върне на благодетелите. Дано се намерят такива хора и те да са с чисти ръце и чиста съвест. Да не го сторят, тъй като очакват божията благословия или защото ще си направят добра реклама. Макар че всеки лев е нужен.
    Днес, когато се пръскат купища пари за всевъзможни промоции, партита, биг брадъри и пошли клипове, несгодите на борещите се за човешко оцеляване са на светлинни години разстояние. Отново надделява максимата: "Всеки да си носи кръста". Държавата ли ни е безразлична, след като предлага множество бюрократични спънки, вместо примамливи данъчни облекчения за дарителите? Или самите ние имаме вина, заключена между стените на собственото ни отчуждение и недоимък. Надничаме все към съседния двор и дори не забелязваме, че нашата коравосърдечност може да тежи вече колкото воденичен камък.
    "Една птичка пролет не прави" е казал българският народ. Но дано милосърдието на този духовник е заразително. И нека тези, които организират пищни освещавания на поредната си придобивка, отделят поне веднъж прашинка от предвидените средства за шепа гладни души. Господ гледа. . .
     Завършва една от многото вълнуващи вечери с "Шоуто на Слави". Но никога досега не съм се чувствала така пречистена и озaрена от един човек, светец или прероден Паисий. И нито за миг не се съмнявам в неговото съприкосновение с божествената енергия, защото виждам ореола около главата му. Дано повече хора са го видели и отворят сърцата си към доброто!

            Десислава Георгиева
        
         
      
   

малко са такива като него...

но добре, че ги има.

Когато човек иска да направи добро и да помогне, нищо не може да го спре! Прекрасно е, че има такива хора, защото добрият пример постепенно изчезва и от нашата географска ширина... Иска се наистина да си себеотрицателен, за да можеш да вършиш това дело!

Вече имам желание да го срещна,благодаря.