чрез нея уж израстваме...но това по-скоро е успокоение и оправдание за сполетялото ни...поздрави

Болката уж ни дава сили и желание да се борим... За някои една тежка болест е вече самия край, а за други е една продължителна борба за живот....

По-добре е да изпитаме болката от живота.По-добре е да сме здрави.Злобата, интригата , клюката....Това са все качества, с които се срещаме всеки ден.Но това са чисто човешки качества и е немислимо да не се срещнем с тях.Човек не може да е подготвен за лошото.То идва много бързо и ни наранява по някакъв начин.Просто не го чакай и не го търси.

страхотен постинг
някак си силно написано

'Чувала съм, че ако болният се предаде, значи почти си е отишъл" - абсолютно вярно. Дано никога не го разбираш истински.

Заради болките ние можем да се радваме от нещо, което не създава болка. Въпреки че призная това,
само това искам...

нямам претенция за щастието, за радостта, за любовта, за усмивката,,,

само това искам,
да доживея до край и без болка.

Но ако се налага да избера от двете болки,
предпочитам тези от болестта.

да се изправя пред лицето на смъртта на няколко мои близки/последно-преди месец- моя приятелка не успя да се пребори с рака!/,тогава осъзнах,че безполезно си тровим живота да изразходваме енергия и нерви за борба с неща като клюки,интриги и злоба..
Поздрави за постинга!