Летящите врати на безпътието ми
в кръгове гонят завоите.
По перата на птиците мръква се,
щом изгревите са мои. 

Като куче подушвам приятели.
До привързаност се замислям.
Често налайвам луната.
И опазвам се чиста.

Подариха ми тази мисъл на Ашли Кичикова - много е истинска:

"Няма да се имаме, но ще се помним. От мен ще разбереш, че по-силен белег ти оставят онези, които ги няма. Понякога да оставиш нещо неизживяно е по-истинско от всеки вид "имане"."