Някои го приписват на торсионните вълни.Атомите,които ни изграждат,съществуват още от възникването на вселената.Ако две тела,или частици от тях, са изпитвали взаимодеиствие,близко до взаимодеиствието на спина на атома,то те се привличат и разпознават.
В този смисъл има и прераждане.

твърде голямата прилика , която имат съпрузите помежду си? В повечето случаи е така.

Ами,предполагам че хората се срещат донякъде от това,че се привличат и разпознават...То и при осиновяванията го има този ефект-детето придобива чертите на родителите...Често ми се е случвало да чувствам някой,все едно че го познавам от години и да се разбираме само с поглед.Доста е объркващо...и трудно обяснимо

az vqrvam v tova,koeto si opisala. spored men ima zadgoben jivot ima slu4ai kogato sreshtash 4ovek, koito ti e simpati4en po mnogo stranen na4in i tova edinstvenoto obqsnenie

Чувала съм, че при обмяна на хормони също може да доведе до прилика между двама съпрузи.
Мисля, че ние със съпруга ми сме нагледен пример за това :)

Аз лично вярвам в това... -че има прераждане, и че срещаме по пътя си в този живот хора, които сме срещали и преди... Общите спомени, нещата, които ни свързват (това е и кармична обвързаност) ни карат да се чувстваме толкова близки, дори и след кратко време, преди още дори да сме се опознали...
Така мисля аз поне.

Поздрави :)

няма "прераждане", слава Богу, а теориите за многократната смърт са по-скоро зловещи, отколкото привлекателни :)

За мен то е онтологична Истина! Проумяването му е възможно само от духове, достигнали доста надемпирично еволюционно развитие. Без Прераждане животът е абсолютно безмислие. А Божият промисъл не може да е толкова плитък там където Вечността възхвалява Времето!
Що се отнася до Сродните души - Да! обикновено с тях ни се случват много прераждания в обща социо и духовна група. Затова често, виждайки някой за пръв път имаш чувството, че го познаваш от 100 години. Вярвам дори в това, че Мрежата е вид Световна душа, както казва Кен Уилбър, която преодолява глобалната фрагментация и Е вид светоцентрично Пространство, което ни събира във възхитителна обща прегръдка. Спирам, че се отвях поетично. :)))

към когото изпитваме силно привличане (сякаш го познаваме от минал живот), а той не отговаря на чувствата ни? Какъв тогава е смисълът да го срещнем? Навярно само за да страдаме, че по някакъв начин душите ни са се докоснали за малко, но не могат да останат заедно.

да мисля!

Твърдо вярвам в преражданията. Преди време се бях запалила на тази тема и изчетох томове материал за преражданията.За мен няма съмнение,че душата пътува между двата свята дотогава, докъто не бъде усавършенствана и не достигне божествено самосъзнание!
Поздрав!

А колкото до твоето чудене- не, не само за да страдаме се срещаме с някой, който (сякаш) познаваме от минал живот, според мен. Просто между две души често има нарушени (малко или повече) кармични отношения, и това страдания, тази мъка (често и любовна, но и друга...) е плащане на карма, изчистване на отношенията, и учене (един чрез друг)... В това вярвам аз, а много хора преди мен са го казвали...

@ wonder, напълно съм съгласна (и единомислеща) с теб! Възхитително си го казала!... :-*

@ gantree, съгласна съм с теб, че "теорията" и идеята за прераждането изглеждат по-скоро зловещи, но това може ли да ги направи по-малки истинни? Замисли се върху това...
Истината обикновено хич не е привлекателна, нима не знаеш?
Трябва просто (да се научим) да я приемаме...

но има привличане между душевния свят на хора, които имат общи неща помежду си. Много често това привличане е поради съвпадение в търсенето на тип взаимоотношение с друг човек. Друг път е само физическо. А понякога има силна прилика в начините, по които се преживяват нещата, или в идеи, идеали, стремежи - всичко това прави двама души да се почустват много близки (сродни души, както му казваме).
И аз съм преживявала такова привличане към определени хора. Но първоначалното привличане досега не е било причина за изграждане на трайно истинско приятелство, по простата причина, че приятелството се гради не от усещания, а от целенасочени взаимоотношения.
Беше ми приятно да помисля по въпроса ти.
Приятен ден утре! :)

От будистка гледна точка прераждането е факт. Но както и всичко останало не е догма.
Карма в Будизма означава причина и следствие. Всичко което ни се случва сега е резултат от предишните ни мисли, думи и действия. Всяка мисъл, всяка дума и всяко действие сега определя бъдещето ни. Карма не е съдба или предопределеност. Ако нещо не се е случило, значи може да се избегне.
Нищо не е случайно. Срещите ни също. В живота си сега преживяваме всичко, което сме мислили, казвали или направили преди.
Имаме много преживявания, те са като картинки на повърхността на огледалото на ума ни. Картинките идват и си отиват, огледалото винаги е.

Умът ни е това огледало. Безкрайна, безгранична, безначална ясна светлина. Абсолютно безстрашие, спонтанна радост, активно съчувствие. Това сме. Това е същността на всеки. Абсолютното щастие е възможно. Защото е част от същността ни. Ние сме съвършени.

Това което ни пречи винаги да преживяваме по този начин са така наречените "смущаващи" чувства като гняв, гордост, ревност, завист, алчност, невежество... и закостенелите ни идеи и навици. Добрата новина е че те са преходни.
Слънцето винаги свети, облаците идват и си отиват.

Хубав и усмихнат ден!
Вальо

Духа е в нашето тяло.В кървообращението, вдишването и обмяната.Когато спрат жизнените функции на един организъм угасва всичко.А тези странности които ни се случват са просто флуиди,магнитни полета и биоенергия.За никъде не си стягайте багажа.Няма нищо ТАМ. ТУК е нашето, да си поживеем докато ни е определено.Да се порадваме на живота, красотата,музиката и всичко останало, което ни дарява този свят.Защото друг няма.Поздрави за темата)) И лек ден на всички))

Дори и някой да нарани чувствата ни или да изпитаме каквато и да е болка, може би нищо в живота ни не е случайно. Всичко ни променя и съдейства за добро. След време го осъзнаваме. И да си дадем сметка, че ние носим отговорност за действията си - да не обвиняваме никого. Но на определен етап сме могли да постъпим само по определен начин - да се обвиняваме няма смисъл. Това да се срещаме със сродни души пак е временно - времето тече бързо, така че това не е болка за умиране.

За сродните души.До сега не съм се задълбочавала да чета много по този въпрос и не съм се опитвала да си го обяснявам.Но съм го усещала доста пъти,кога леко,нежно,като полъх,кога направо разтърсващо,което ме е обърквало доста...
Откривам частици истини във всички изказвания преди мен...Там е някъде цялата Истина...:))

приемам, че има ХИМИЯ, че Господ е събирач...

Напълно съм съгласна с теорията за торсионните полета и прераждането на душата.Всеки го е изпитвал ,то е като усещането че си бил на дадено място а за първи път отиваш там ...

аз съм убедена че го има!!!Как иначе да си обясня факта,че когато бях много малка,без да съм чувала дори за подобни неща,аз "знаех",че смъртта е само преходно състояние,че някога съм била друг човек,а след смъртта си ще бъда съвършено друг....Знам,че това ще породи много скептични усмивки и недоверие,но аз и до сега се учудвам и разсъждавам в/у това...И се доверявам на това "знание"....

Предполагам си чувала за "де жаву". Значи случва ти се нещо, което сякаш вече ти се е случвало. Или някоя улица, пейка, дори парче небе което попада в очите ти внезапно и хоп наляга го човек едно мислене..сякаш съм го преживял вече!?!
Мен ми се е случвало. Реално преживявам нещо, което вече съм убедена съм го преживявала. Дори знам какво ще се случи в следващия миг. Жест. Поза на човека отсреща. Знам че звучи налудничево, но е факт. Сега относно питането ти:
Нищо не е случайно. Може би сега сме със сменени роли и децата сме били бащи, а майките ни са били децата ни кой знае...По отношение на хората, виждаш някой и го приемаш от първи поглед, а друг човек колкокто и да е мил с теб не можеш и не можеш да приемеш...Това е нещо като интуиция. В психологията се нарича - принцип на приемането и отхвърлянето. Вътрешното ти аз знае кой човек е подходящ или нужен и обратно. Не че не правим и грешки разбира се. Всеки си учи урока. Сам. Независимо от това колко е труден. Прераждането е тема, която вълнува хората. Най - странното е, че не вярвам в прераждането, а се улавям че мисля за него. Много странно?!? Също според една от теорийте за прераждането на човек помагат в този му живот хора от предишния, на които той е помагал и така нищо не се губи.

Ти помагаш на един, той помага на друг и т.н.

изключително интересно е това, което си написала в коментара си. Благодаря на всички за изказаните мнения:))

Сегашната ми пряка шефка е жена, която се занимава с номерология, а и аз също се интересувам. Та тя ми разказа, че се е подложила на душевна регресия и в крайна сметка се оказало, че сегашният й баща в миналият й живот й е бил съпруг, а синът им е бил сегашният й съпруг...

Та, възможно е :)

Има и още едно обяснение - енергийно съвпадение на излъчваните от всеки от нас вълни. А понякога този човек може да напомни на близък нам от детството ни, когото сме забравили. и още много, като във всяка от ХИПОТЕЗИТЕ има частица от глобалната истина (леле, че научно звучи :-D ). Важното е, че имаме истински приятели, които същаствуват тук и сега.

Преди около два месеца внезапно в скайп ми се появи жена, или по скоро момиче. Не обърнах внимание, след влизането в ЕС има доста желаещи от бившия СССр да си говорят. Но този път се получи нещо необикновено. Момичето и аз се оказа, че имаме толкова общи неща- четени книги, филми, мисли, да мисли. В един момент ме подгони параноята, реших че е някаква шега. Преди да съм изрекъл нещо, тя го го казваше. Признавам , бях уплашен. После се поуспокоих, видяхме се. Сега си мисля, че не съм живял живота си през последните 40 години. Не съм разбирал и не съм бил разбиран така. Толкова много съвпадения, че понякога пак ме дострашава. не вярвам в преражданията, най-малко за това, че едва ли някой ще ни даде възможност за поправителен. Но сега, сега не знам...

понякога ми се иска да вярвам, че има прераждане... все пак не е кой знае колко обнадеждаващо да мислиш - колкото живях толкова, после ставам на храна за червеите :)
Цял живот търсиш себе си и сродни души, хора с които да се разбираш и да те разбират. През живота ни минават мнг приятели и познати, някои срещаме след време пак, а други изчезват безвъзвратно, но винаги трябва да знаем че те не са били случайни, дали са своя принос към нашия живот и това каквито сме сега. Замисли се... Всеки човек в живота ти е дал нещо :) Така както и ти си дала по нещо на хората в живота си... Незнам до колко успях да засегна темата, защото се зачетох в коментартите и се отплеснах май леко, но мисля че хората които срещаме и се чувстваме сякаш ги познаваме, е онова "вътрешно аз"/няма да ползвам учебниците по мистика и разни недоказани теори/, но мисля чето това е онзи наш вътрешен глас, който ни казва и насочва понякога да правим "правилни" неща :) е нормлано е и понякога и да греши и да искаме да е така както искаме и да вярваме, че това свиване на коремчето е любоФ, а не от активията от преди 5мин :)

Поздрав!!

което всъщност ги привлича един към друг и се оказва, че всъщност те много бързо се сприятеляват - но пък това зависи много и от тях самите. Защото още от самото ни раждане Бог ни е дал право на свободен избор - дали да приемем, че Той съществува или да Го отхвърлим.

Аз преди също вярвах в прераждането, но когато повече и повече се запознах с твърденията на Христос и Библията разбрах и се убедих от личен опит, че всичко написано там е Пълната и Единствена Истина. Преживях в живота си голяма част от чудесата на Божия Святи Дух и Христовата Безусловна любов, която повярвайте ми - всички търсим, но по някога на погрешното мяст.

Та, срещаме хора различни и от нашият и техният избор зависи как ще протекът взаимоотношенията между нас.
А за съпрузите - приличат си, защото Господ "е събирач", както обича да казва един мой приятел! Все пак, жената е "реброто" на мъжът, тя е неговата половинка, която го прави цял и пълен! Когато мъжът и жената (вярните хора) се съберат в едно, сключат брак и посветят живота си един на друг - те правят ЧОВЕКА!

Поздрави и успехи в търсенията на тези отговори! Дай Боже да откриете пълната Истина!

"Другия, този отсреща дали изпитва същото, нека го наречем "привличане"?"
Дали и той е получил своето deja vu или то е само обект на твоите емоци? :)

Здравейте!Любовта е велико нещо!!!И само този, който я е изпитал ,усетил,докоснал и ... го знае!От пръв поглед може да се влюбваме всяка секунда!!!Ех,ама че радост обаче ...отминава и то доста бързо, защото е като светкавица щрак и заслепяването отминава!!!Идва реалността и по-точно истината за човека, когото обичаш!!!Искам да уточня, че говоря за Любовта, а не за секса!!!И все пак:)
Пожелавам успех на всички, които четат това!!!Нека да се влюбят много бързо и многооооо дълго да са ВЛЮБЕНИ!!!
Надеждата

Аз лично вярвам в преражданията. И много ми допаднаха коментарите на Вальо и на wonder.
За себе си оприличавам образователната система в днешния свят с духовния свят. Всички сме тук, за да се учим, за да се развиваме. И някои са по-напред, други имат още много път, докато изкласят. За да има за какво да се хванем, когато се справяме с уроците, тук-там са поставени "жокери" - "дежа ву"-то. Е, може и да ги пропуснем, гаранции няма.

Не виждам абсолютно никакъв смисъл в думите на bogoizbrania. Как прераждането може да обезличи личността и да я превърне в роб, и то на страсти и нечистота?!? Предпочитам да не го коментирам.

@ val
Откъде следва, че като човек вярва в прераждания, то той не вярва в Бог? Бог има, той е създател на душите. Защо обаче Бог да няма помощници, по-напреднали души? А нима в Християнството не се молим на различни светци и не им се изографисват икони?! Не са ли те Божии помощници?

Може би на интересуващите се ще им се стори интересна книгата "Пътят на душите" на д-р Майкъл Нютън. На мен поне ми беше доста интересна и затвърди вижданията ми, като ги и разшири.

И, в крайна сметка, дали вярваме в прераждане или не, дали сме християни или някакви други, важното е да живеем така, че да се развиваме и радваме на живота, без да пречим на другите да правят същото.

Той иска да каже, че от християнска гледна точка теорията за преражданията е анти хуманна. Защото, християнството предлага любовта на Бога към хората чрез даването на Спасител. А прераждането отрича този Спасител и оставя хората сами да изкупват своите грешки - те се мъчат, сами се опитват да налучкат пътя...Прераждат се по много пъти, минават много, вероятно напълно ненужни страдания...А всъщност, християнството е намерило отдавна Изкупител за тези страдания.
Ако човек вярва в прераждане, може наистина да се отдаде на нечистота, защото ще си каже, е, няма пък сега, в този живот да ставам духовен и честен - имам други прераждания пред мен ; а защо пък да не извърша и самоубийство - после само като наказание ще се преродя в животно ; мога да правя каквото си искам. Ето, това е опасността от вярата в преражданията.

Може би това е била гледната му точка, но не мога да се съглася с нея.
Другата опасност пък е цял живот да вършиш антихуманни неща като кражби, убийства, блудства и един ден ти светва, че трябва да вярваш в Христос и хоп - той те спасява и ти си в рая. Голям трик! Иди го разправяй на жертвите...
Работата всъщност е там, че ако човек не е достатъчно зрял, няма значение дали вярва в Христос или в преражданията. Той ще си върши грешките, без да му пука, че ги прави. Докато обратното - ако човек желае развитие, ако вижда грешките си и иска да ги отстранява, то той ще го прави независимо дали вярва в прераждания или в Исус. Такъв човек няма да се отдаде на нечистота. Тук не искам да бъда разбран грешно, казвайки или - или. Обикновено точно най-ревностните християни биха поставили така нещата. Аз обаче не отричам нуждата и смисъла да се вярва в Христос. Та това е помогнало на толкова много хора.

Така е. Човек не може да се промени към духовен живот и морал, без да промени първо духовното си естество, или, както казва християнството, да се роди отгоре.

За мен това е известно.

"Думата се ползва масово от политици и журналисти с популстки и демагогски цели да внушават на тълпата колко е важно добро те да владеят на нея."
Нещо не се разбира добре...
Не знам към кого е обръщението по-горе на bogoizbrania :-). Ако случайно е до мен, адресът е грешен. Никога не съм твърдял, че душата на човек не е уникална.
Както и да е... казах, кавото смятам, че трябваше да кажа по въпроса. Споровете са безсмислени. Очевидно е, че поддръжниците на едните виждания няма да променят вижданията на другите и обратно. А за тези, които са раздвоени... не знам... Само не ставайте фанатици за каквото и да е.

Вярвам в това,че има предишни животи и знам че няма нищо случайно.Това е моето мнение,а тази тема е много интересна за дискутиране :)

се убеждвам, че с доста хора се пресичат пътищата ми. Но това е било чиста случайност, а аз съм си мислела, че е трябвало да се стане. Хубаво е да можеш сам да изтръгнеш собствените си заблуди.