Няма по-възвишено и красиво чувство от обичта! Блазе на оногова, докоснал се до омайната й същност!
Много е хубаво стихотворението ти!

Напоследък срещам повече хора, които не изпитват потребност да обичат.

То4но обратното е! :)))
И на мен ми хареса стихотворението ти!
Поздрави!

Знаеш ли, Деси, напоследък съм някак разсеян и не ми идва отвътре да пиша поезия. На 9 детето ми ще навърши 4 годинки и това ще е първият й рожден ден без мен. И Гоги много ми липсва! Господи, как я обичам! Как само я обичам! Не е честно! Не е...
Човек трябва да пази обичта си повече от зениците си! Защото после ще трябва да воюва за нея!
Ако е до теб, запази го. Ако наистина го обичаш силно, а и той теб!

когато човекът, който доскоро е изгарял за теб, вече те гледа с безразличие.

не е много! неописуемо е!!!! и душата ти се къса на парченца и всяко едно от тях кърви и боли!!!! Светът става някак по-сив и прихлупен и всички цветове някак избледняват, с изключние на цевтовете в спомените...

Хубав, тежък и много силен стих. Усещам чувството, с което си го писала. Но любовта никога не си отива. Тя винаги остава закътана някъде вътре в нас. Макар че точно в този момент усещам точно това, което си описала в стиха си. А зная, че не е така.

Усмихни се... Ще опитам и аз :)

Изпитвала съм това чувство, което ме завладя от стиховете ти!
Поздрави!

Незная защо стиховете пропити с мъка някак по-ме докосват...

Винаги е тежко, когато любовта си отива и когато знаеш, че не можеш да я спреш или не трябва...

Изтърколи Луната в бездна дълбока,
ограбващо слънце нека похлопа.
Отвъд любовта взор вперих,
познание и храм от злато намерих. :-(

но любовта остава....

защо най-хубавите стихове са за отиващата си или отишла си любов?
Напоследък и мен ме е хванало такова настроение...

Според мен babavidanews наистина недни от най-хубавите стохове са свързани с любовта!Това все пак е най-съкровеното чувство на този свят!Повечето се оправляваме от любовта!Създадени сме с любов и главната ни цел е да се обичаме!И може би когато загубим любовта тогава разбираме какво всъщност сме имали и ни боли от загубата на най-ценното и най-искреното!Не винаги намираме и подходящия за нас човек с който да споделим всичко което притежаваме и често оставаме наранени!Точно за това стиховете за отиващата си любов или вече изгубената,навлизат дълбоко в душата ни и ни разчувстват!Браво Деси!Смело напред!!!!

Вдигни гордо глава,мисли ,че така е трябвало да стане!Мисли позитивно,явно не е била голямата ти любов!Знай предстои да я срещнеш!Тази не си заслужава!
Поздрави, смело напред!