Студът е сковал всичко. Вятърът пронизва телата и душите ни, както ледените клони на дърветата. Слънцето едва се прокрадва сред сиви облачни дантели, за да поздрави вихрения танц на снежинките. А беше време, когато бялата им прелест сякаш лекуваше, пречистваше ни от болката, снемаше тежестта на грижите от плещите ни. Спомените се роят, май само те ни останаха.
Наближава времето на коледната треска за подаръци. Градът ще се изпълни с глъч и светлини – бляскави витрини, обещаващи реклами, очарователни зимни вечери. И там, зад някой ъгъл ще протяга ръка за милостиня дрипава старица. Гладните и очи ще се взират с надежда във всеки. Но ще и дадат най-вече тези, които нямат достатъчно. Другите са така преситени и доволни, че просто няма да я забележат. А дори да го сторят, ще отвърнат погледа си с погнуса.
За тази жена дните нямат лица, те са винаги едни и същи – безмилостно тъжни. Целият свят се е събрал в онази малка картонена кутийка, в очакване на поредния звън от някоя монета. Нейната притихнала душа се е сгушила като премръзнала лястовичка в пазвата и. Тя иска само едно – и този ужасен ден да свърши, а със събраното да си купи поне хляб.
Краят на годината наближава. Остава една последна страница от календара. Дали някои от нас ще се запитат: направиха ли нещо добро през изминалите месеци? Запалиха ли светлинка в нечие сърце? А може би предпочетоха да разрушат доверие, ограбят надежда или просто да отминат с безразличие чуждото страдание.
Все още не е толкова късно да сторим нещо красиво и благородно в името на живота, за да го има. За да са чисти мислите и постъпките ни. И не на последно място - нашата съвест. А зими ще има още много. И всяка ще бъде още по-хубава, ако сме стоплили отчаяните с милосърдие.
                          Десислава Георгиева

http://www.vbox7.com/play:8ca6af08

Човек се ражда от любов,
за да живее истински на този свят.
Едно е да поискаш, друго е да можеш,
трето и четвърто е да го направиш…
Сега е времето, за да докажеш,
че ти си тук, че те има, че ще останеш.
Така, със вяра и надежда, всеки ден и всеки час,
човек доказва, че е един от нас.
И преди, и сега, надеждата последна умира,
но, само надеждата не стига.
Трудно беше вчера, трудно е и днес,
но ти вдигни глава и погледни,
там някъде блести една звезда.
А тя е безсмъртна и вечна,
защото светът не започва от днес…

Когато погледнеш небето,
ти виждаш колко си малък...
Обичай човека до теб,
помогни му, подай му ръка.
Любим или мразен
и той е човек като теб!
Едва ли си мислил за всичко това,
когато си вдигнал нагоре глава…
Да можеш утре да кажеш
на себе си и на своите деца
Аз бях, аз съм, аз ще бъда Човек!

Весела Коледа!

Щастие, любов и късмет
нека следват те навред
и витлемската зведа
те засипе с чудеса.
С радост, здраве и пари
нека Господ те дари!

Нека сме милосърдни, и не само по празниците...
Весело изкарване на празниците, на теб и на детенцето :)

Нека всеки ваш миг е изпълнен с красота и щастие:))
Коледа е двоен празник за семейството ни. Тогава малката ми сестра Надежда (булката от предишния ми постинг) има рожден ден.

Хубав призив, благороден!...
Нека да го има
във студена зима
слаби и самотни
с добрина да топли!

Поздрав!

Нека бъдем добри, нека разтворим сърцето си. Поне за един ден. Давам гаранция, че никой няма да съжалява след това. Ние сме стиснали сърцата си в желязна мантия и не смеем да излезен навън, защото от нейните прозорци се вижда студена зимна буря. Но това през позореца е само магия, като от приказките. Навън има толкова много добри самоти души, които чакат някой да забележи тяхното благородство. Но уви, ние си стоим в къщичката и чакаме някой нас да забележи...

Нека бъдем човечни ! Успешно да разрешаваме проблемите си и да не чакаме пасивно някой да ни забележи !