Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"Който страхливо се грижи да не изгуби живота си, той никога няма да му се радва." Кант
Автор: desislava71 Категория: Поезия
Прочетен: 605089 Постинги: 70 Коментари: 609
Постинги в блога от Юли, 2007 г.
26.07.2007 22:40 - АКО МОЖЕХ
Очите ти са езерата -
яркосини и добри.
Преоткривам красотата
чрез любимите черти.
Спомен ли си от прераждане
или моя болка - стих?
Питам се: "Какво прегражда ни,
щом най-сетне те открих?"
Ако можех, бих избрала
извор от разпукващ лед,
тръпнеща и отмаляла
да ме отведе при теб.

Десислава Георгиева
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 6926 Коментари: 18 Гласове: 1
Последна промяна: 29.09.2016 23:12
19.07.2007 23:18 - МЯСТО
Дали ще се намери някъде
за две души - два гълъба във полет,
едно, едничко място на земята,
където да е вечна пролет?

        Десислава Георгиева

Категория: Изкуство
Прочетен: 12899 Коментари: 39 Гласове: 1
Последна промяна: 29.09.2016 23:13
според която някои хора, които срещаме в сегашния си живот  е възможно  да са  присъствали и  в  предишен  такъв  (ако приемем, че изобщо  има прераждане).  Така се  обяснява  бързото сприятеляване с някого,  харесването  дори от пръв поглед  и може би онова странно усещане, че сякаш излъчваме на една вълна. Интересно ми е какво мислите по този въпрос?
Категория: Забавление
Прочетен: 10851 Коментари: 37 Гласове: 1
Последна промяна: 19.06.2009 14:41
11.07.2007 18:21 - Днес
моето малко блогче навършва 2 месеца. Искам  да благодаря на ekaterina 0909 и juliannikolov за идеята да го направя. Вие сте мъдри, прекрасни и светли хора. Нека Бог винаги Ви закриля и бъде с Вас във всяко ваше начинание. И да сбъдне вашите мечти:))
Категория: Изкуство
Прочетен: 16592 Коментари: 46 Гласове: 0
Последна промяна: 11.07.2007 19:32
В памет на КРАСИМИР КУМАНСКИ

Какво остава след човека?
Куп спомени, написаното, вещи.
Голямата тъга, че ни отнемат
заблудата да мислим, че сме вечни.

Дали си тръгва и доброто,
което всеки си е носил,
преграждайки греха и злото,
отправял хиляди въпроси?

Все времето не ни достига
да го делим с любими хора.
Но гонгът на смъртта пристига
без грам смиляваща умора.

А в някой час непредвидимо
свещичка някъде угасва.
Тогава си отива име -
достойно да гори и растне.

И нека мъката не стихва,
от нея ни болят крилете.
Но ангел бял в небето литва,
там - сред звезди и сред комети.

            Десислава Георгиева


Категория: Изкуство
Прочетен: 5908 Коментари: 14 Гласове: 2
Последна промяна: 29.09.2016 23:20
Бездомен полъх в ъгъла се скрива,
барабани замислено дъжда.
Аз зная, любовта ми си отива,
но нямам вече сили да я спра.

Изплъзва се, когато я догоня.
Докосна ли я, сякаш мъртъв цвят
безцелно по земята рони,
ухание на тъжен листопад.

Не искам да предричам участта и,
дори да чувствам колко е сама.
Не бих продала никога дъха и
за ярка, но измамна светлина.

              Десислава Георгиева
Категория: Изкуство
Прочетен: 5569 Коментари: 15 Гласове: 2
Последна промяна: 29.09.2016 23:22
Търсене

За този блог
Автор: desislava71
Категория: Поезия
Прочетен: 605089
Постинги: 70
Коментари: 609
Гласове: 29899
Календар
«  Юли, 2007  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031